сънят улиците, по които вървяхОсветените прави улици се изстрелваха и срещахаЗвездните улици, които сочат към богаТази легенда за един епичен час дете сънувах и го сънувам все ощеВ голямата сива водна кула, която удря звездите на хълма КампдънG K C
hair-dressersalk about londeCicconani's Знаеш ли, аз ужасно си падам по фризьорските салони Те са по-добри от тези гадни касапи И той изчезна във форума. Човекът на име Джеймс продължи да гледа след него, монокъл, завинтен в окото му Какво, по дяволите, правиш направи от този човек? попита той другаря си блед млад мъж с висок нос. Бледият млад мъж съвестно се замисли за няколко минути, и ен салИмаше удар по главата, когато беше дете, трябва да мисля Не, не мисля, че е това, отговори почитаемият Джеймс Баркър Isometimes си въобразявах, че е нещо като художник lambertBosh! „извика г-н Ламбърт, накратко. Признавам, че не мога да го различа“, продължи Баркър разсеяно, той никога не отваря устата си, без да каже нещо толкова неописуемо полуразумно, че да го наречеш глупак изглежда най-слабият опит за характеризиране. Но има и друго нещо за него, което е доста смешно Знаете ли, че той има единствената колекция от японски лакове в Европа? Виждали ли сте някога негови книги? Всички гръцки поети и средновековни френски и това сорофско нещо
Били ли сте някога в стаите му? Сякаш си вътре в анаметист. И той се движи във всичко това и говори като ряпа. Е, по дяволите всички книги, вашите сини книги също, каза искреният г-н Ламбърт, с приятелска простота. Трябва да разбирате такива неща. Какво мислите за него? Той не ми харесва, отвърна Баркър. — Но ако ме попитахте за моето мнение, трябва да кажа, че той беше човек с вкус към глупостите, както ги наричат — артистични глупаци и други подобни неща. И аз сериозно вярвам, че той е говорил толкова много глупости, че той наполовина е объркал собствения си ум и не знае разликата между здрав разум и лудост, обиколи умствения свят, така да се каже, и намери мястото, където Изтокът и Западът са едно, а крайният идиотизъм е също толкова добър психологически игри Не можете да ми ги обясните," отвърна г-н Уилфрид Ламбърт с искреност. Докато минаваха по дългите улици към ресторанта си, медният здрач бавно се разсея до бледожълт цвят и докато стигнаха до него, те застанаха различими на поносимата зимна дневна светлина. Honourable James Баркър, един от най-влиятелните служители в английското правителство (по това време строго официален), беше слаб и елегантен млад
безизразно красиво лице и мрачни сини очи. Той имаше голям интелектуален капацитет, от онзи особен вид, който издига човек от трон на трон и го оставя да умре, натоварен с почести, без да е забавлявал или просветлявал ума на един-единствен човек Уилфрид Ламбърт, младостта с нос, който сякаш обедняваше останалата част от лицето му, също беше допринесъл малко за разширяването на човешкия дух, но той имаше почтеното извинение, че е глупак, Ламбърт би бил наречен глупав човек, лаещ с цялата си умност, може би беше наречен глупав човек, но обикновената глупост и глупост потънаха в незначителност в присъствието на ужасните и мистериозни съкровища на глупостта, очевидно складирани в малката фигура, която ги чакаше отвън Чиконанис. Малкият човек, чиито нами Оберон Куин, имаше външен вид, съставен от бебе и шила Кръглата му глава, кръглите му очи изглеждаха създадени от природата закачливо с чифт компаси. Плоската му тъмна коса и абсурдно дългият сюртук му придаваха нещо като вид на дете "Когато влезе в стая с непознати , те го взеха за малко момче и искаха да го държат на колене, докато не проговори, когато разбраха, че едно момче би било по-интелигентно. Чаках доста дълго време, каза Куин, меко. Ужасно е смешно, трябваше да те видя да идваш най-после по улицата Защо? — попита Ламбърт, втренчен
„Ти сам ни каза да дойдем тук. Майка ми казваше на хората да идват на места“, каза мъдрецът. Тъкмо се канеха да влязат в ресторанта с примирено излъчване, когато очите им бяха приковани от нещо на улицата, хладно и празно , вече беше съвсем ясен и през тъмнокафявата дървена настилка и между скучните сиви тераси се движеше нещо, което не се виждаше на километри наоколо - не можеше да се види, може би обляно в ярки цветни бели пети на мъжа. Той беше висок, величествен мъж , облечен във военна униформа от брилянтно зелено, напръскано с големи сребърни облицовки От рамото се вееше къса шапка със зелена козина като на хусар, чиято подплата блестеше от време на време с някакво кафявочервено. Гърдите му блестяха от медали; около врата му имаше червена лента и звезда на някакъв чужд орден; и дълъг прав меч, с пламтяща дръжка, се влачеше и тракаше по тротоара. По това време тихоокеанското и утилитарно развитие на Европа беше изместило всички подобни обичаи в музеите. Единствената останала сила, малката, но добре организирана полиция, беше облечена в мрачни дрехи и хигиеничен начин Но дори и тези, които си спомнят
последните лейбгвардейци и уланисти, изчезнали през 1912 г., трябва да са разбрали с един поглед, че това не е и никога не е била английска униформа; и тази убеденост би била засилена от жълто-орловото лице, подобно на Данте, издълбано в бронз, което се издигаше, увенчано с бяла коса, от зелената военна яка, проницателно и изтъкнато, но не и английско лице Великолепието, с което вървеше облеченият в зелено джентълмен долу в центъра на пътя би било нещо трудно да се изрази на човешки език, защото това беше вкоренена простота и арогантност, нещо в простото носене на главата и тялото, което караше обикновения съвременен човек на улицата да се взира след него; но това нямаше сравнително малко общо с жестовете или изражението ни. Що се отнася до тези просто временни движения, човекът изглеждаше доста притеснен и любознателен, но той беше любознателен с любознателността на деспот и изразяваше отговорностите на бог. Мъжете, които излежава се и се чудеше зад него, следваше отчасти с удивление от брилянтната му униформа, тоест отчасти поради онзи инстинкт, който кара всички да следват този, който изглежда като луд, но много повече поради този инстинкт всички хора следват (и боготворят) всеки, който избра да се държи като крал Той трябваше да има такава възвишена степен, че голямото качество на кралството - почти глупаво безсъзнание на всички, че хората тръгнаха след него, както го правят след крале - за да види кое ще бъде първото нещо или човек, на когото ще обърне внимание и през цялото време, както казахме, въпреки тихия му блясък, около него имаше атмосфера, сякаш търсеше някого; израз на запитване Изведнъж този израз на запитване изчезна, никой не можеше да каже защо и беше заменен от израз на задоволство
Сред захласнатото внимание на тълпата безделници, великолепният зелен джентълмен се отклони от директния си курс надолу по средата на пътя и тръгна към едната му страна. Той спря срещу голям плакат на Colmans Mustard, издигнат на дървена преграда Неговите зрители почти ги задържаха. Той извади от малкия джоб на униформата си малко ножче за писане; с това той направи наклонена черта върху опънатата хартия. Завършвайки останалата част от операцията с пръстите си, той откъсна лента или парцал хартия, жълта на цвят и с напълно неправилни очертания. Тогава за първи път великото същество се обърна към обожаващите си зрители - Може ли нещо един — каза той с приятен чуждестранен акцент — да ми дадеш ли една игла? Г-н Ламбърт, който случайно беше най-близо и който носеше безброй игли с цел закрепване на безброй илици, му даде назаем
едно, което беше посрещнато с екстравагантни, но достойни поклони и хиперболи на благодарност. Джентълменът в зелено след това, с всяка изява на удовлетворение и дори надуто, закрепи парчето жълта хартия към зелената коприна и среброто- дантелени украшения на гърдите му. След това отново извърна очи, търсещи и недоволни. Нещо друго, което мога да направя, сър?" попита Ламбърт с абсурдната учтивост на англичанина, когато веднъж се смути Червен, " каза непознатият, неясно, червено. Моля за извинение „Моля и вашето, сеньор“, каза непознатият, като се поклони. , попита Ауберън Куин внезапно, "Къде е червеното ти какадуКъде е червеното ти какадуКакво имаш предвид? попита Баркър, отчаяно Какво какаду? Никога не си ме виждал с какаду, знаеш ли", каза Оберон, смътно успокоен. , не без негодувание. Съжалявам, сър — каза той кратко, но вежливо — никой от нас не изглежда да има нещо червено, което да ви заеме. Но защо, ако може да се попита, благодаря ви, сеньор, не е нищо
Мога, тъй като няма нищо друго, да изпълня. И като се замисли за секунда с ножа в ръка, той намушка лявата си длан. Кръвта падна с толкова пълна струя, че удари камъните, без да капе. Чужденецът извади своята носна кърпа в зъбите си. Парцалът веднага стана червен. Тъй като сте толкова щедър, сеньор, каза той, „още една карфица, може би Ламбърт протегна една, с изпъкнали очи като на жаба. Червеното бельо беше забодено до жълтата хартия и чужденецът свали шапката си. Трябва да Благодаря на всички, господа, каза той; и като уви носната кърпа около кървящата си ръка, той продължи да върви с невероятно величие, докато всички останали спряха, в известен безпорядък, малкият г-н Оберон Куинран последва непознатия и го спря с шапка в ръка. За голямо учудване на всички, той се обърна към него на най-чист испански16
Сеньор, каза той на този език, „извинете за гостоприемството, може би индивидуално, към човек, който изглежда е изтъкнат, но самотен гост в Лондон. Ще направите ли мен и моите приятели, с които сте провели разговор честта да обядвате с нас в съседния ресторант? Мъжът в зелената униформа бе придобил пламенен цвят на удоволствие само от звука на собствения си език и прие поканата с онова изобилие от поклони, което толкова често се вижда в случая с Южните раси, лъжливостта на идеята, че церемонията няма нищо общо със сеньор " каза той, вашият език е моят; но цялата ми любов към мен няма да ме накара да отрека на твоята притежанието на толкова рицарски артист Нека кажа, че езикът е испански, но сърцето е английско И той премина с останалите в Cicconaniid Barker, над рибата и шерито, силно учтив, но изгарящ от любопитство, "може би ще бъде грубо от моя страна да попитам защо го направихте? Направихте какво, сеньор?" попита гостът, който говореше английски доста добре, макар и по неопределимо американски начин. Е, каза англичанинът в известно объркване "Искам да кажа, скъсах лента изместване и… ъъъ… порежете се… и да ви кажа това, сеньор, — отговори другият с известна тъжна гордост, включва просто да ви кажа кой съм аз съм Хуан дел Фуего, президент на Нкарага Начинът, по който президентът на Никарагуа се облегна назад и изпи шерито си показа, че за него това обяснение обхваща всички наблюдавани факти и много повече
Челото на Баркър обаче все още беше малко замъглено. И жълтата хартия, " започна той, с тревожно приятелство, и theag Жълтата хартия и червеният парцал, каза Фуего, с неописуемите цветове на Никарагуа. Но Никарагуа " започна Баркър, с голямо колебание, " Никарагуано вече Никарагуа е завладяна като Атина Никарагуа е анексирана като Йерусалим, извика старецът, с невероятен огън Янките и германците и грубите сили на модерността са я стъпкали с копитата на волове Но Никарагуа не е мъртва Никарагуа е идея Оберон Куин предложи плахо, „брилянтна идея
d предсказанието при думата „Прав си, щедър англичанин. Идея брилянтна, изгаряща мисъл, сеньор, вие ме попитахте защо, в желанието си да видя цветовете на моята страна, грабнах хартия и кръв. Не разбирате ли древната святост на цветовете? Църквата има своите символични цветове. И помислете какво означават цветовете за нас - помислете за позицията на човек като мен, който не може да види нищо, освен да загуби два цвята, нищо освен червеното и жълтото. За мен всички форми са равни , всички обичайни и благородни неща са в демокрация на съчетание. Където има поле с невен и червеното наметало на старица, има Никарагуа. Където има поле с макове и жълт пясък, има Никарагуа
Навсякъде, където има лимон и страна, където и да видя червен стълб-жълт залез, там сърцето ми бие Кръв и капка горчица може да бъде моята хералдика Ако има жълта кал и червена кал в една и съща канавка, по-добре за мен от бяла звезда И ако , каза Куин, с еднакъв ентусиазъм, „трябва да има жълто вино и червено вино на един и същи обяд, не можете да се ограничите до шери. Нека да поръчам малко бургундско и завършено, както и тук, нещо като никарагуано. Баркър си играеше с ножа , и очевидно се решаваше да каже нещо, със силната нервност на любезния англичанин да разбере, а след това, каза той най-накрая, с кашлица, че вие сте били президентът на Никарагуа, когато е станало... ъъъ... трябва, разбира се, да се съгласите - това е доста героична съпротива срещу - ел. Бившият президент на Никарагуа махна с ръка. Не трябва да се колебаете да говорите с мен, той каза: „Напълно съм наясно, че цялата тенденция в днешния свят е срещу Никарагуа и срещу мен няма да считам за намаляване на вашата очевидна учтивост, ако кажете какво мислите за нещастията, които са претърпели дубъл в руини. Баркър изглеждаше неизмеримо облекчен и доволен. Вие сте много щедър, президент, каза той с известно колебание относно заглавието, „и аз ще се възползва от вашата щедрост, за да изрази съмненията, които, трябва да призная, ние, съвременните, имаме относно такива неща като... ъ-ъ-независимостта на Никарагуа. Така че вашите симпатии са, каза Дел Фуего, съвсем спокойно, с големината, която... Извинете ме, извинете ме, Президент, каза Баркър, топло: „моите симпатии не са с нация. Мисля, че не разбирате модерното
tellect Ние не одобряваме огъня и extramonwealths като ваши, само за да станете по-екстравагантни в по-голям мащаб Ние не осъждаме Никарагуа, защото смятаме, че Великобритания трябва да бъде по-никарагуанска Ние не обезсърчаваме малките националности, защото искаме големите националности да имат всичко дребнота, цялото им еднообразие на възгледите, цялото им преувеличаване на духа Ако се различавам с най-голямо уважение от вашия никарагуански ентусиазъм, това не е защото една нация или нагласи са били против вас; това е, защото цивилизацията беше срещу вас. Ние, модерните, вярваме в една велика космополитна цивилизация, която ще включва всички таланти на всички погълнати народи - Сеньорът ще ми прости, каза президентът Мога ли да попитам Висшето обстоятелство, горещо, никога не хващам див кон, отговори Баркър, с достойнство Точно така, каза другият; и тук приключва вашето усвояване на талантите. Това е, което се оплаквам от вашия космополитизъм
Когато казвате, че искате всички народи да се обединят, вие наистина имате предвид, че искате всички хора да се обединят, за да научат триковете на вашия народ. Ако арабинът бедуин не знае как да чете, някой английски мисионер или учител трябва да го научи да чете, но никой никога не казва, Този учител не знае как да язди камила, нека платим на бедуин да го научи. Казвате, че вашата цивилизация ще включва всички таланти? Наистина ли искаш да кажеш, че в момента, когато Ескимо се научи да гласува за окръжен съвет, ти ще се научиш да пронизваш морж? Връщам се към примера, който дадох. В Никарагуа имахме начин за хващане на диви коне - чрез удряне на предните крака - което се предполага, че е най-доброто в Южна Америка. Ако ще включите всички таланти, отидете и го направете, ако не ми позволите да кажа това, което винаги съм казвал, че нещо е дошло от света, когато Никарагуа е била цивилизована. Нещо, може би, отговори Баркър, но това нещо е просто бар-барска сръчност. Не знам дали бих могъл да цепя кремъци толкова добре, колкото първобитният човек, но знам че цивилизацията може да направи тези ножове, които са по-добри, и аз вярвам на цивилизацията, добър авторитет. Много умни хора като теб са се доверили на цивилизацията. Много умни вавилонци, много умни египтяни, много умни мъже в края на Рим. Можеш ли да ми кажеш, в свят, който е впечатляващ с
Част 1
Глава Уводни бележки за изкуството на пророчеството Човешката раса, към която принадлежат толкова много от моите читатели, играе на детски игри от самото начало и вероятно ще го направи до края, което е неудобство за малкото хора, които растат нагоре И една от игрите, към които е най-привързан, се нарича " Keep to-morroaaro name (от селяните в Шропшир, не се съмнявам) "Cheat the Prophet" Играчите слушат много внимателно и с уважение всичко, което умните хора трябва да казват какво ще се случи в следващото поколение. Играчите изчакват, докато всички умни мъже умрат, и ги погребват добре. След това отиват и правят нещо друго. Това е всичко за раса с прости вкусове, но е страхотно забавление за хората, бидейки деца, имат детската своенравност и детската потайност И те никога от началото на света не са правили това, което мъдреците са виждали като неизбежно Те убиват с камъни лъжепророците с по-голямо и по-справедливо удоволствие Индивидуално, хората могат да представят повече или по-малко рационален вид, ядат, спят , и интриги
Но човечеството като цяло е променливо, мистично, непостоянно възхитително Мъжете са мъже, но Мъжът е жена Но в началото на двадесети век играта на Cheat the Prophet стана много по-трудна, отколкото когато и да било преди Theason, че имаше толкова много пророци и че беше трудно да се изплъзне цялата им изобретателност Когато човек направи нещо свободно, неистово и изцяло негово, след това го осени ужасна мисъл; можеше да се предвиди Всеки път, когато един херцог се изкачи на стълб с лампа, когато един декан се напиеше, той не можеше да бъде истински щастлив, не можеше да бъде сигурен, че не изпълнява някакво пророчество. В началото на двадесети век не можеше да видиш почвата за умни мъже Бяха толкова често срещани, че един глупав човек беше доста забавен и когато го намериха, те го последваха на тълпи надолу по улицата и го ценят и му дадоха някакъв висок пост в
Държава И всички тези умни мъже работеха, давайки отчети за това, което щеше да се случи в следващата епоха, всички доста ясни, всички доста прозорливи и безмилостни, и всички доста различни И изглеждаше, че добрата стара игра на измама на вашите предци не може наистина да бъде управляван този път, защото предците са пренебрегнали месото, съня и практическата политика, за да могат ден и нощ да размишляват върху това, което техните потомци биха могли да направят. друго, което със сигурност се е случвало в тяхното време, и след това казаха, че това ще продължи все повече и повече, докато не се случи нещо необикновено и много често те добавяха, че по някаква странност това необикновено нещо се е случило и че показва признаците на времето, което науката ще вземе заряд на бъдещето; и точно както 6oТака, например, имаше г-н Г. Уелс и други, моторната кола беше по-бърза от автобуса, така че някои прекрасни неща биха били по-бързи от моторната кола; и така нататък завинаги
И от пепелта им се появи д-р Куилп, който каза, че човек може да бъде изпратен на машината си бързо около света, за да може да поддържа дълъг, бъбрив разговор в някое село от стария свят, като казва дума от изречение всеки път hecame roufd И беше казано, че експериментът е бил изпробван върху анапоплексичен стар майор, който бил изпратен по света толкова бързо, че изглеждало (на обитателите на друга звезда) непрекъсната лента около земята от бели мустаци, червен тен и туид --тънко като пръстена на Сатурн. Тогава имаше противоположната школа. Имаше г-н Едуард Карпентър, който трябваше да се върнем за много кратко време към природата и да живеем просто и бавно, както правят животните. И Едуард Карпентър беше последван от Джеймс Пики, DD(от Колеж Покохонтас), който каза, че хората са се подобрили неимоверно чрез паша или приемане на храната си бавно и непрекъснато, по маниера на кравите И той каза, че е имал, най-окуражаващите резултати, изгонил градските мъже на четири крака в поле, покрито с телешки котлети Тогава Толстой и хуманитаристите казаха, че светът става все по-милосърден и затова никой никога няма да пожелае да убива. И г-н Мик не само стана вегетарианец, но накрая обяви вегетарианството за обречено (проливайки, както той го наричаше финозелена кръв на мълчаливите животни") , и прогнозира, че хората в по-добро състояние ще живеят само от сол. И тогава дойде брошурата от Орегон (където нещото беше изпробвано), брошурата, наречена „Защо трябва да страда Солта?“ и имаше още проблеми
И от друга страна, някои хора предричаха, че линиите на родство ще станат по-тесни и по-строги. Имаше г-н Сесил Роудс, който смяташе, че единственото нещо на бъдещето е Британската империя и че ще има пропаст между тях които са били от империята и тези, които не са били, между китаеца в Хонконг и китаеца отвън, между испанеца на скалата на Гибралтар и испанеца извън нея, подобно на пропастта между човека и нисшите животни и по същия начин неговият пламенен приятел, д-р Зопи (Паула на англосаксонизма“), го отнесе още по-далеч и поддържа, че в резултат на тази гледна точка канибализмът трябва да се счита за означаващ изяждане на член на империята, а не изяждане на един от подчинените народи, който трябва, каза той, да бъде убит без нужда Неговият ужас от идеята да изяде мабританска Гвиана показва как те не са разбрали стоицизма му, който го е лишел от чувства. Той обаче е в трудна позиция; както се каза, че той е опитал експеримента и, живеейки в Лондон, трябваше да се изхранва изцяло от италиански мелници на органи. И краят му беше ужасен, тъй като точно когато започна, сър Пол Суилър прочете своята голяма статия в Кралското общество, доказвайки, че диваците не само са били прави, като ядат враговете си, но правилно от морални и хигиенни съображения, тъй като е вярно, че качествата на врага, когато се яде, преминават в ядещия
Идеята, че природата на италиански човек-орган е безвъзвратно растяща и процъфтяваща в него, беше почти повече от любезното мнение на професор Бенджамин Кид, който каза, че нарастващата нотка на нашия ще бъде грижата и знанието за бъдещето Неговата идея беше развита по-силно от Уилям Боркър, който написа този пасаж, който всеки ученик знае наизуст, за хората в бъдещите епохи, които плачат край гробовете на своите потомци, и туристите, развеждани над сцената на историческата битка, която трябваше да се състои няколко века по-късно и г-н Стед също беше виден, който смяташе, че Англия през двадесети век ще бъде обединена с Америка; и неговия млад лейтенант Греъм Подж, който включваше щатите Франция, Gd riin в Американския съюз, държавата Русия беше съкратена на ra. Имаше и г-н Сидни Уеб, който каза, че бъдещето ще види непрекъснато увеличаващ се ред и спретнатост в живота на хората и бедния му приятел Фипс, който полудя и тичаше наоколо с брадва, сечейки клони от дърветата, когато нямаше еднакъв брой от двете страни
много от това, което щеше да се случи скоро, и всички те го направиха по един и същи начин, като взеха нещо, което видяха, че „става силно“, както се казва, и го пренесоха доколкото въображението им можеше да разтегне. Това, казаха те, беше истински и прост начин за предвиждане на бъдещето Точно както, каза д-р Пелкинс, в един хубав пасаж, точно както когато видим прасе в котило, по-голямо от другите прасета, знаем, че по неизменен закон на Неразгадаемото то някой ден ще бъде по-голямо от слон , точно както знаем, когато видим плевелите и глухарчетата да растат все по-гъсто в градината, че те продължават да растат въпреки всичките ни усилия, да растат по-високи от саксиите на комина и да поглъщат къщата от погледа, така че ние знаем и с благоговение признаваме, че тогава каквато и да е сила в човешката политика е показала значителна дейност за всяко пикаене, тя ще продължи, докато стигне до небето И със сигурност изглеждаше, че пророците са поставили хората (включени в старата игра на мамят пророка) в доста безпрецедентна трудност изглеждаше наистина трудно да се направи нещо, без да се изпълнят някои от пророчествата. Но въпреки това в очите на работниците по улиците, селяните в полето, на моряците и децата и особено на жените имаше странен поглед, който държеше мъдреците в перфектна треска от съмнение
Те не можеха да разберат неподвижното веселие в очите си. Все още имаха нещо в ръкава си; те все още играеха играта на Измами пророка. Тогава мъдреците пораснаха като диви същества и се люлееха насам-натам, викайки: Какво може да бъде? Какво може да бъде? Какъв ще бъде Лондон след един век? Има ли нещо, за което не сме се сетили? Къщата с главата надолу - може би по-хигиенично? Мъже, които ходят на ръце - правят крака гъвкави, не знаете ли? Луна... автомобили... без глави... "И крадеха и се чудеха, докато умряха и бяха погребани добре. След това хората отидоха и направиха каквото им хареса. Нека повече не крия болезнената истина хората са мамили пророците от дванадесети век. Когато завесата се вдига над тази история, осемдесет години след настоящата дата, Лондон е почти точно такъв, какъвто е сега
Глава Човекът в зелено Необходими са много малко думи, за да обясня защо Лондон, след сто години, ще бъде много такъв, какъвто е сега, или по-скоро, след като трябва да се промъкна в пророческо минало, защо Лондон, когато моята история започва, беше много сякаш беше в онези завидни дни, когато бях все още жива. Причината може да се посочи с едно изречение. Хората имаха абсолютно най-голяма вяра в революциите. Всички революции са доктринални - като френската или тази, която въведе християнството, защото тя отговаря на здравия разум, който не можете да разстроите всички съществуващи неща, обичаи и компромиси, освен ако не вярвате в нещо извън тях, нещо положително и божествено Сега, Англия, през този век, загуби всякаква вяра в бодливата еволюция и каза: Всички теоретични промени са завършили в кръв и досада, ако ние се променяме, ние трябва да се променяме бавно и безопасно, както правят животните Революциите в природата са единственият успех-Няма консервативна реакция в полза на опашките, които са изпуснати от поглед
Нещата, които не се случваха често, изобщо не се случваха. Така например действителната физическа сила, управляваща страната – войниците и полицията, ставаше все по-малка и по-малка и накрая изчезна почти до точка, в която хората заедно можеха да имат помете няколкото полицаи за десет минути: не го направиха, защото не вярваха, че ще им направят най-малкото добро. Бяха загубили вяра в революциите. Демокрацията беше мъртва; тъй като никой нямаше нищо против управляващата класа, управляващата Англия сега беше практически деспотизъм, но не и наследствен. Някой от официалната класа беше направен крал. Никой не се интересуваше как: никой не го интересуваше кой е нейният секретар. По този начин се случи така, че всичко в Лондон беше много тихо. Това неясно и донякъде потиснато разчитане на нещата, които се случват, тъй като винаги са се случвали, което е настроението на всички лондончани, беше се превърнало в предполагаемо състояние. Наистина нямаше причина да прави каквото и да било, освен това, което беше направил предишния ден
Следователно имаше някаква причина, поради която тримата млади мъже, които винаги са се качвали заедно до правителствената си служба, не трябваше да ходят заедно до нея в тази конкретна зимна и облачна сутрин. Всичко в онази епоха беше станало механично и особено правителствените чиновници. Всички тези чиновници се събираха редовно на своите постове Трима от тези чиновници винаги ходеха в града заедно. Цялата околност ги познаваше: двама от тях бяха високи, а единият нисък. И точно тази сутрин ниският чиновник закъсня само с няколко секунди, за да се присъедини към другите двама, когато минаха през портата му: той можеше да има изпревари ги в три крачки; той можеше лесно да ги извика след тях, но не го направи. По някаква причина, която никога няма да бъде разбрана, докато не бъдат осъдени (ако някога бъдат съдени; идеята по това време беше класифицирана като обожание на фетш) той не се присъедини към двамата си спътници, а вървеше стабилно по- зад тях Денят беше скучен, роклята им беше скучна, всичко беше скучно, но в някакъв странен импулс той вървеше през улица след улица, през квартал след район, гледайки гърбовете на двамата мъже, които биха се обърнали при звука на гласа му
Сега има закон, записан в най-мрачната от Книгите на живота, и той е следният: Ако погледнете нещо деветстотин деветдесет и девет пъти, вие сте в пълна безопасност; ако го погледнете за хиляден път, вие сте в ужасяваща опасност да го видите за първи път. Така че ниският правителствен служител погледна палтата на високите държавни служители и през улица след улица и зад ъгъл след ъгъл видя само палта , опашки на палта и отново опашки на палта - когато той дори не знаеше защо, нещо се случи с очите му Два черни дракона вървяха назад пред него Два черни дракона го гледаха със зли очи Драконите вървяха назад беше вярно, но въпреки това те държаха очите си приковани в него. Очите, които той видя, всъщност бяха само двете копчета на гърба на един сюртук: може би някакъв традиционен спомен за техния безсмислен характер придаде тази полуразумна важност на погледа им процепът между опашките беше линията на носа на чудовището: винаги, когато опашките се размахваха от зимния вятър, устните им се плъзгаха. Това беше мигновено въображение, но дребният чиновник след това откри, че е вградено в душата му. Той никога повече не можеше да мисли за мъже във фракове, освен и агони, вървящи назад Той обясни след това, доста тактично и мило, на двамата си официални приятели, че (макар да изпитва неизразима почит към всеки от тях, той не можеше сериозно да смята лицето на нито един от тях за нещо, а за нещо като опашка, той призна, че е красива опашка - опашка, вдигната във въздуха. Но ако, каза той, всеки техен истински приятел11
чека да види лицата им, за да погледне в надвечерието на душата им, на този приятел трябва да бъде позволено да се разхожда благоговейно зад тях, за да ги види отзад. Там той ще види двата черни дракона със слепите очи. Но когато за първи път двамата черни дракони изскочиха от мъглата върху малкия чиновник, те имаха просто ефекта на всички чудеса - те промениха вселената откриха факта, че всички романтици, които се появяват в скучни дни, а не в слънчеви, когато акордът на монотонността се опъне най-здраво, тогава избухва със звук като песен, която го гледа, той се огледа и осъзна, че странният мъртъв дар ad eyeshin забеляза времето преди, но с четирите мъртви очи Утрото беше смътно, не мъгливо, но потъмняло от онази сянка на облак или сняг, която потапя всичко в зелен или меден здрач. Светлината в такъв ден изглежда не толкова идваща от ясните небеса, колкото като фосфоресценция, полепнала върху самите форми. Товарът на небето и облаците е като товар от вода, а хората се движат като риби, чувствайки, че те са на дъното на морето Всичко в една лондонска улица допълва фантазията вие вагоните aabs самите приличат на дълбоководни създания с огнени очи Първоначално той се беше стреснал да срещне два дракона
Сега той откри, че е сред дълбоководни дракони, владеещи дълбокото море. Двамата млади мъже отпред бяха като самия дребен младеж, добре облечен. Линиите на техните фракове и копринени шапки имаха онази пищна строгост, която прави модерния фоп, колкото и отвратителен да е, любимо упражнение на съвременния чертожник; онзи елемент, който г-н Макс Биърбом възхитително изрази, говорейки за „известни съвпадения между тъмния плат и твърдото съвършенство на бельото. Те вървяха с походката на засегнат охлюв и говореха на най-дългите интервали, изпускайки изречение около всеки шести стълб за лампа. Те пълзяха покрай стълбовете на лампите тяхното излъчване беше толкова неподвижно, че едно фантастично описание може почти да каже, че стълбовете на лампите пълзяха покрай мъжете, като в сън Тогава дребният мъж внезапно изтича след тях, искам да ме подстрижат, казвам, знаеш ли малък магазин навсякъде, където те подстригват правилно? Продължавам да се подстригвам, но продължавам да растат Един от високите мъже го погледна с вид на изстрадан натуралист Защо тук е малко място, "извика дребният мъж с вид на глупаво веселие, когато яркият изпъкнал прозорец на модерен тоалетен салон внезапно блесна от мъгливия здрач " Знаеш ли, че често намирам