ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВОЙНИТЕКнига пета Добрият воин, Гай с
Стантън III
Глава Първа Родена от омраза Експлозии разтърсиха нощта и Лорик усети как въздухът в гърдите му потръпна, когато беше обзет от страх. Той изтича с всичко, което имаше към великата Хала пред него, докато сълзите замъгляваха зрението му за това в тъмнината
Ивица зелен огън изригна над главата му и се блъсна в древната зала пред него. Ударните вълни от експлозията повдигнаха Лорик от краката му и го изхвърлиха назад, за да се приземи здраво по гръб на ледената земя
Лорик вдигна очи и видя, че външната каменна фасада на залата е била натрошена и сега откритите големи дъбови греди, които са били на векове и са били правени векове, са обвити в пламъци
Изправяйки се на крака, Лорик изкрещя от най-дълбоките дълбини на съществото си: „Не! Още зелен огън се вряза в околните сгради, карайки земята да се разтрепери силно, дори когато нощното небе беше осветено от съответните пламъци на разрушение Лорик! какво си ти трябва да дойдеш сега! Остана само един от корабите! Трябва да тръгваме! Извика майката на Лорик, дори когато го сграбчи и започна да го дърпа обратно надолу по хълма. Но татко! Трябва да го доведем с нас, майко!" Лорик извика, съпротивлявайки се
срещу нея да го държи толкова, колкото може едно силно седемгодишно дете"Той умря, Лорик! той почина вчера. Нямах сърце да ти кажа, че трябва да тръгваме сега или няма да пропуснем последния кораб до Асория! Лорик майка й каза, че лицето й е обляно в сълзи и тежка емоция. Лорик я последва след препъването й
докато тя го водеше за ръка през горящите останки, които бяха техен дом, баща му беше мъртъв! Това беше единствената мисъл, която се повтаряше отново и отново в съзнанието на Лорик. Беше толкова силно, че той нито чу, нито забеляза каквото и да било от касапницата, която сполетя онова, което бе останало от Гръмотевичния хребет. Те хукнаха стремглаво надолу по хълма към корабните докове, но бяха инструментални Последните два дирижабъла се издигнаха в
нощно небе се очертаваше на фона на въглените на унищожението на гръмотевичния хребет един от дирижаблите започна да увеличава скоростта си, а другият започна да го следва, но внезапно избухна в гигантска огнена топка от падащи отломки, тъй като получи няколко директни удара от вражески кораби, които внезапно се бяха появили от привидно нищото Лорик и неговите майката спря, докато те гледаха в зашеметен ужас как средствата им за бягство изчезнаха пред тях
Зелени проблясващи светлинни снопове се докосват многократно над цялата територия на горящия замък, от вражеските крайцери отгоре, докато минаваха покрай тях. Тъй като зелените снопове от светлина изчезнаха, Ратановата стрелба започна да пламва, когато вражеските войници проникнаха на територията на Тъндър Ридж от своите
излъчване на места Онези, които все още останаха живи в територията на замъка, скоро станаха жертва на врага. Лорик и майка му се криеха в и около сградите в отчаян опит да избегнат откриването, но и двамата знаеха, че не могат да намерят убежище тук в замъка, защото мястото щеше да бъде напълно унищожено току-що тъй като всички градове за спускане на южната долина бяха унищожени повече от седмица преди това те заобиколиха ъгъла и удариха двама вражески войници
Майката на Лорик се отдръпна от ръката му и грабна хо
ld от двамата войници „Бягай Лорик!“ Тя изкрещя отчаяно Лорик се обърна и побягна, докато вътрешностите му се чувстваха като каша Беше изминал двадесет фута, когато някаква по-голяма воля от страха му го накара да спре. Обърна се и видямайка си да крещи на земята с един от мъжете върху нея, докато другият я държеше надолу. Страхът беше заменен от сляпа ярост, когато той измъкна малкия ловен нож, който баща му току-що му беше подарил за седмия му рожден ден преди не повече от месец
Той се затича с писъци към двамата мъже, които нараняваха майка му, удар в тила го накара да падне на земята Вдигайки глава в замаяност от болка, Лорик все още виждаше майка си, нуждаеща се от помощ, и той започна да пълзи към нея, но след секунда ударът по главата го изпрати в свят на нищото и той пусна ножа и падна в мрака. Бавно Лорик осъзна първите чувства на осъзнаване и болка, докато
забеляза заобикалящата го среда Вдигна глава от това, което осъзна, че е скута на момиче, не много по-голямо от него Осветлението беше слабо в товарния отсек, в който той и няколко други деца бяха заключени
Вероятно са се насочили към Спокойните острови, дори сега Лорик обърна глава, за да погледне момичето; в чийто скут лежеше главата му, той никога преди не я беше виждал Казвам се Сорали, идвам от малко село по-надолу в долината от замъка Ешол, откъде си? Thunder Rids” Лорик отговори тихо Имаше няколко въздишки между децата, но Сорали беше първата, която отговори Това е лошо ! имахме всичко
Words of action Авторско право o 2013 от Guy S Stanton, Ill Всички права запазени
Никаква част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, разпространявана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин, включително фотокопиране, запис или други електронни или механични методи, без предварителното писмено разрешение на издателя, освен в случай на кратки цитати, въплътени в критични отзиви и определени друга некомерсиална употреба, разрешена от закона за авторското право Бележка на издателя: Това е художествена измислица. Имената, героите, местата и инцидентите са продукт на въображението на авторите, местностите и публичните имена понякога се използват за атмосферни цели Всяка прилика с действителни хора, живи или мъртви, или с фирми,
фирмени събития, институции или локали е напълно случайноBookLayoutc20l3BookDesign Templates comМъжки модел на корицата: Книгите на Harry DasGuy могат да бъдат намерени в различни формати, както цифрови, така и печатни, на следните места: Words of Action, amazonBarns& Noble smashwords, Goodreads andCreate SpaceAuthorsWebsitewwwwords-of-action
comA Warrior's Revenge/ Guy S Stanton III -lsISBN978-0-9910565-4-5
Съдържаниеshate bornHuntedМигаща светлинаHatome himvarroBitter RealityDaed ObetationDeep in the mountainEnd of winterLight in skNeoхотно паданеСтари непознати УпоритиСтари раниДа се научиш да се доверявашГорски параклисЕдна плът
TrainedNo SurvivorsKings PlecDivine restoration
Посветен на Адам и Ева
първата двойка, от която произлязохме всички Въпреки че сме с различни цветове и произход, всички все още сме от един вид
人AПреградата mo
КАРТАТА НА СВЕТА НА ПРЕДЦИТЕ